Една вселена бавно се свива
почти в ембрионална поза.
Ето коленете обвива,
ето цвета й е грозен…
Студеното й безпространство
събира разпилени клетки
като скъперник със богатство
от неплатени сметки!
Една вселена бавно си отива,
отваря точица - врата към Нищо
и само глас - вълна креслива
неприливно приижда! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up