По - Алан Харпър
Страшна скука ме налегна
в пролетната суетня;
Нямаше, с кого да седна
и да легна вечерта.
Бях от мацките забравен,
като Робинзон Крузо.
Прелъстен… и изоставен
сам на моето легло.
Нямах си до мен пчелички,
месец май останах сам.
Нямах: котенца, козички,
нямах си дори Петкан!
Лягах в нас - демотивиран!
Всяка нощ броях овце.
Бях самотен… не завиван,
с разнебитено сърце!
А навън… цъфтяха дюли,
теменужки и липи.
Прецъфтяваха зюмбюли,
кукуряци и върби.
Но през юни аз се стегнах,
и в един добър момент
на комшийката посегнах
в нейния апартамент.
Тя ме викна в тях да вдигна
леко някакво кресло.
Паяче - едно да стигна
над широкото легло.
С триста зора се преборих
със един огромен стол.
Седнах да отдъхна в хола,
и реших, че мога гол
с мацката да се търкулна
на огромния креват.
С много хъс да я катурна!
Да я любя на инат!
Разсъблякох се по потник
и по рунтави бедра,
на комшийката в леглото
паяжини да сбера.
А пък тя - като ме скива
по наднормено тегло,
сипа си сто грама сливова,
скочи в якото легло,
и се впусна - белонога,
да загрява колене!
И да кълчи с древна Йога
щръкналите рамене!
Щом загря, тя ме покани
да я мачкам по гърба;
с всичките ми килограми
да й стъпя на врата!
Нямаше какво да правя,
веднага се съгласих.
Над гърба й се изправих
и със ръст се извисих!
Стъпих й на първи прешлен
и отпуснах сто кила!
Пък, горкичката съседка,
като тигър изрева!
Взе да вика… да ме псува
и да цвили като кон!
На гърба й - аз танцувах,
като африкански слон!
Цяла вечер аз намествах
прешлените й с крака.
Мачках здравата съседка
и с едната си ръка.
Чак към десет я прекърших;
За последно изрева!
С двата крака аз я свърших,
на чаршафа се разля!
Тъй завърши - общо взето
мойта секси самота.
Тя си бръкна в портмонето
и ми даде сто евра!
Юри Йовев
Юни 2024 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
Петьо, след последните няколко мои стихотворения, Сорос остана много доволен от мен, и ми вдигна двойно заплатата! 😀👍