И без друго не искам да се съмва.
Не искам онази светлина.
Не се нуждая от Слънце да ме огрява,
не ми трябва светла яснота.
Нощ да е - тъмна и непрогледна,
нека да смразява тя кръвта.
Нека да е зима.
Нека от студ аз да умра.
Светлината моя загаси,
огъня ми потуши.
Не искам вече да горя,
не искам вече да ме боли.
© Ина All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
