Хляб и сол
Посрещаме се с хляб и щипка сол,
а после се изпращаме със сълзи.
Човекът си отива бос и гол,
човекът си отива твърдо бързо,
със скръб и вик, като небесен гръм…
На неговото място никне цвете,
кокиче, вишна или само трън,
забит в земята… или във сърцето.
Приветства ни животът драг и мил,
но винаги посоката е краят
и винаги си тръгва подранил,
напомняйки, че не е дар, а заем.
Обратното броене е съдба,
разделите са данъкът човешки,
живеем, на живота по ръба
и целите – направени от грешки.
Посрещаме се. Ето хляб. И сол –
Присяда и сърцето ми се свива.
Един от нас си тръгва бос. И гол.
На неговото място – стрък коприва.
© Деница Гарелова All rights reserved.
