Nov 27, 2007, 8:56 AM

Хоби

  Poetry » Other
825 0 5

Сълзите си колекционирам,

ще си правя океан,

гневът в кутийки си събирам,

гневът на отдавна изстинал вулкан.

 

Мечтите си подреждам в папка

прилежно в компютъра,

страданието е в оставка,

заедно с мъката.

 

Ново хоби си имам,

така убивам времето,

когато спомените връхлитат

с болката едновременно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдана Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...