Vessymark (Весела Маркова) Vessymark (Весела Маркова)
24 130
Aug 11, 2017, 1:23 PM

Холограма

  Poetry » Love
873 3 8

ХОЛОГРАМА

 

За последно ти се моля 

Не идвай във съня ми

Любовта ми не е твоя

Не ме засипвай със въпроси

 

Защо ме търсиш тук отчаяно

Не разбра ли, сам ти всичко разруши

В сънища дълбоки и замаяни

Лутат се объркани души

 

Себе си самата не разбирам

Защо се будя със надежда сутринта

Знаейки до болка, че е минало

Защо ли вярвам на сънувани слова

 

После тихо осъзнавам 

Какво ми липсва през деня

Какво назад след себе си оставих

И търся още нощем във съня

 

Топлина по детски и закрила

Вярата във ближния човек 

Дълбоко в мен се е вселила 

Холограма на един лъжец

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Маркова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • АлексейорданоВ (Алекс)
    АлексейорданоВ (Алекс)
    *****
  • Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    Да можеше всичко да е просто сън, събуждаш се и всичко свършва. Харесах!
  • Vessymark (Весела Маркова)
    Vessymark (Весела Маркова)
    Здравейте Роза, така е съгласна съм с вас, сънищата са показателни.
  • rozza (Радка Миндова)
    rozza (Радка Миндова)
    Темата ме вълнува и мен, но все още не са дошли думите... Това са енергийни връзки които все още не са прекъснати и срещи в астрала. Явно този човек не ви дава да продължите нататък, и продължава да ви обсебва. Има доста информация за това. 5 години са много време...
  • rocker (Велин)
    rocker (Велин)
    Най-омразните неща за мен са лъжата и предателството. А след тях остава болка. И една празнота. Сякаш сме ограбени. Тези неща присъстват тук. Тъжно е стихчето. Но е уникално. И звученето, и ритъмът са красиви. Веси, поздрави за стиха!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0