Какво ми пука, че животът все ме мачка,
защо все смирено да минавам покрай него,
ми няма пък, да става квото ще...
аз ще му се радвам и плезя всеки ден!
И колкото си иска пъти да ме удря,
и колкото и болка да изям,
аз все със вдигната глава ще пристъпвам
по пътеката на моята съдба.
А хората, които са умрели,
от векове поробени от алчността,
аз ще подминавам безразличен,
пред погледите на смаяните им лица. ...