Mar 1, 2009, 11:44 PM

Хората (не всички)

  Poetry » Other
1.1K 0 8
Толкова злоба има по този свят,
озлобените лица се срещат във всеки град...
Хората се гледат на кръв
и си подмятат най-различна стръв,
докато някой не я захапе...
тогава те го унищожават и захвърлят.
Жестокостта е безгранична
и превръща мисълта ни в песимистична...
Хората сме злобни същества,
 не зачитаме никакви правила...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристияна Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...