Хорското мнение
С колко захар си пия кафето
и дали с него паля цигара?
Телефонът защо е заето -
с кой ли толкова пак разговарям?
Как си лягам - сама или с някой?
И дали душ си вземам набързо?
А защо не минавам напряко?
Как вървя с маратонка развързана?
Кой цвят сутрин обувам чорапи?
И обядът ми Е ли в чиния?
Често мих ли на кучето лапите
след разходки? А защо му ги мия?
Как така вчера в 5 не бях вкъщи!
Колко пъти била съм на кино?
От почивка кога ще се връщам?
И защо съм облечена в синьо?
Ах, абсурд е - приятели имам,
дето често звънят да се чуем!
Те какви са? Какво точно взимат?
Как работят? И колко са умни?
Все въпроси, които терзаят
чужди мозъци, равно изгладени.
Битието ми - от/до го знаят,
даже мислите ми неказани.
И разбрах - интересно живея...
С недостатъци - цяла вселена,
почти нищичко май не умея,
не усещам и кой е за мене.
Боже, как ли пък още съм жива!
Че по приказки вече ме няма.
Как семейство изобщо съм свила -
то си е покъртителна драма.
Шок съм с'себе си! Да сме наясно:
китката ми, ужасно ви пречи.
Да я сложа от ляво? От дясно?
Хороско мнение...Ай, стига вече!
© Деа All rights reserved.
