Храм
Понякога оставаш сам...
Със себе си... с вина и срам...
че не гледаш първо себе си,
а поставяш разни други там...
Че носиш ги в сърцето си,
макар незаслужили и грам...
А те оставиха те там
в илюзията, че не си сам...
Да, понякога оставаш сам...
И никого не искаш и да виждаш...
Че приятелите, които мислиш си, че имаш,
просто са познати, се замисляш...
Няма го приятелския свян...
Остава само онзи срам...
че от лъжливи думи бил си повлиян
и ти поставен си на заден план,
Живот цял един е пропилян,
а искреността е само блян...Вече го научих и го знам,
че семейството е истинският храм!
© А.А. All rights reserved.