Храмът Баогуо
Дълбоко сгушен в планината,
храмът Баогуо се издига.
На учениците вината
планината поема грижлива.
Главният ученик не спи,
болеше го главата,
бе решил да бди
под на сливата листата.
Тъмна нощ — грешни мисли
течаха от сърце му в тишината,
блян вековен, блян без край
бавно поеше плътта му —
с ъ щ и н с к и р а й
Но клепачите тежаха,
и сърцето бавно тупти
в едно с изворите на сини планини.
На злите духове горчивия смях,
разнасяше на небето звездния прах.
Дълбоко сгушен в планината,
под Орловото съзвездие,
дали това е смях заслужен
или ненужно възмездие?
© Алфард All rights reserved.
