Храмът на поета
Изтича времето на капчици през пръстите
не го задържа и най-силната ръка!
И независимо дали се кланяте или се кръстите
във всеки то оставя своята следа.
Ако загуби битката за Красота поета,
таз древна и безмилостна война
която с грозното воюва чрез куплети
ще го замести друг поет с възвишена душа.
Какво остава след това?
Поезия и проза...
Картини няколко...
и фотография една.
Поете беден,
знам, че не за умъртвени рози,
пари и слава ти творил си!
С това което си написал
ти храм си съградил
на Истината и на Любовта.
© Ангел Милев All rights reserved.
