Пребóри се с мъглите и сланите,
уверено, пробивно кукуряче.
Студа пронизващ, мрака ненаситен
надвиваш, упорито ми юначе.
Очаквахме зелената ти риза
напролет да развесели зората,
и слънцето свободно да навлиза
в разтворените пазви на гората.
Посрещаме те с обич и възхита,
надежда и опора подари ни,
вестта ти блага с птиците полита,
в молитва за безоблачни години.
© Светличка All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
