Пребóри се с мъглите и сланите,
уверено, пробивно кукуряче.
Студа пронизващ, мрака ненаситен
надвиваш, упорито ми юначе.
Очаквахме зелената ти риза
напролет да развесели зората,
и слънцето свободно да навлиза
в разтворените пазви на гората.
Посрещаме те с обич и възхита,
надежда и опора подари ни,
вестта ти блага с птиците полита,
в молитва за безоблачни години.
© Светличка All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
