Пребóри се с мъглите и сланите,
уверено, пробивно кукуряче.
Студа пронизващ, мрака ненаситен
надвиваш, упорито ми юначе.
Очаквахме зелената ти риза
напролет да развесели зората,
и слънцето свободно да навлиза
в разтворените пазви на гората.
Посрещаме те с обич и възхита,
надежда и опора подари ни,
вестта ти блага с птиците полита,
в молитва за безоблачни години.
© Светличка All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
