May 30, 2010, 1:36 PM

Христови мъки

  Poetry » Other
1.4K 0 4

Христови мъки

Увиснал на кръста, с последни сили се моли:

,,Боже, нека греховете им бъдат простени’’.

Венецът бодлив кръвта му изпива,

а небето крещи: ,,Божия кръв се пролива’’.

 

Закован на кръста като престъпник,

защото помагаше на всеки изгубил се пътник,

изцеряваше слепи, греховни и болни,

приемащ греховете им като свои.

 

Слънцето отнемаше му всяка капка живот,

челото му бе плувнало цялото в пот.

Изморен затвори очи и помоли отново

хората да вярват, да чуят Божието слово.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Роси Кралева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...