Цъфтят отново хризантеми,
красиви есенни цветя.
Дали някой ще се сети
да ми подари поне една.
Случай нямам, ей така
цвете да ми подари.
Малко радост да достави,
обич в студени дни.
Бели, шарени, червени,
защо навяват ми тъга.
По отминалото време,
времето на младостта.
Сама ще трябва да я купя,
във ваза да я наредя.
И тя да ми напомня
за подарени някога цветя.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
