Хроника
ХРОНИКА
Не знам снегът дали ще подрани
и в скреж сребрист сърцата ще залости.
Привикнала съм с първите слани
при мен да се отбиват странни гости.
Един опърпан, приказлив врабец –
връхлита ме – нахален и отракан,
залисва ме и с поглед на крадец
кълве трошички, без да го очаквам.
В душата ми се рови гневен кърт
и уморен от търсене заспива.
На шипките бодлите ме дерат –
да ми напомнят, че съм още жива.
Заселил се във скрина дървояд
среднощ тунели дълги прокопава –
със скърцащ звук и сякаш на парад,
създава своя собствена държава.
Но спрях да блъскам в камъка глава –
какво, че този свят е лицемерен?
Когато дойде време за това –
любов и смърт сами ще ме намерят.
© Валентина Йотова All rights reserved. ✍️ No AI Used
