През улици Софийски аз вървя,
щом си до мен, няма да се спра,
вървейки, хвана ме ти за ръката,
почувствах, че сбъдна ми се мечтата!
Да бъдеш близко до мен,
и този, а и другия ден,
а вечерите с теб са прекрасни,
под завивките нашите страсти!
Кога изживяхме времето заедно,
сякаш винаги сме били едно,
сякаш винаги съм те имал
и никога не съм те губил!
© Димитър Стоянов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
