Февруари пророни снежец,
неусетно натрупа снежинки.
На терасата моя - скрежец
и от господа бели картинки.
Белоскрежен потаен художник
нарисува платно от кристал.
Без бои, без мастило, триножник,
сякаш зимен политнал Дедал.
Той витражи от капки извая
по замръзнали, сънни стъкла
и дори и дори без да зная
ме отведе в чудна страна.
© Хари Спасов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
