Аз съм сложен, дори невъзможен,
нарисувах небето със пръст.
Неразбран, на гръб разположен
и бунтар, само метър на ръст.
Аз съм ням и дори толкоз сам
през полето вървя без да спирам.
И съм малък и твърде голям,
под звездица далечна се свирам.
Нямам лакти, дори колене,
от учтивост и страх, ще умра.
Но открия ли синьо, синьо небе,
няма кой, няма кой да ме спре!
© Хари Спасов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
