Аз съм сложен, дори невъзможен,
нарисувах небето със пръст.
Неразбран, на гръб разположен
и бунтар, само метър на ръст.
Аз съм ням и дори толкоз сам
през полето вървя без да спирам.
И съм малък и твърде голям,
под звездица далечна се свирам.
Нямам лакти, дори колене,
от учтивост и страх, ще умра.
Но открия ли синьо, синьо небе,
няма кой, няма кой да ме спре!