Художнико!
Художнико, рисувай дъжд!
И винаги един и същ!
Рисувай капките огромни,
като приюти за бездомни.
Рисувай капките - да светят,
като крайпътни кафенета.
А вътре - никого, освен
жената в ъгъла студен.
Художнико - това за мен.
Аз не разбирам правилата
ни на града, ни на дъжда.
И нищичко от занаята
не ви разбирам. Но почакай!
Ще видиш как върху платното,
във ъгълчето на пейзажа,
като безформено петно
ще капна - и ще се размажа.
Това - за да не вижда никой.
Това - да бъде само моя.
Та тя сега е във очите ми,
как нямало да ги затворя!
Да виждам само оня дъжд,
и лоша музика, и кръчма.
А вънка времето във мрака,
стаено, докато ни чака,
танго с дъжда му се танцува!
О, как жестоко ме измъчва!
Вземи го и го нарисувай!
© Райчо Русев All rights reserved.
