Художникът рисува
Художникът рисува
Съкровище скрито -
светът под ръцете му.
Дочувам зеления смях
на дърветата.
Търкулва се слънце -
медена пита.
Разтваря чашка
невиждано цвете.
Земята кротко
поляга на припек.
... Пътека се извива.
Уморено
чезне,
криволичи.
И аз не зная
ще стигне ли до бялото кокиче,
или ще се смири,
ще коленичи
пред стръмното
на тъмната скала.
Художникът рисува.
И сякаш времето е спряло.
А тя, пътеката, не спира.
Изскача дръзко - вироглава,
отсреща на баира
под ясното небе
и там притихва.
Художникът на нещо се усмихва.
Художникът е моето дете.
© Роза Стоянова All rights reserved.
