Хвани мига!
Не искам да съм тъжна. Не, не искам!
Напъпилите клони крият смях.
Облякъл пъстроцветната си ризка,
април намига весело над тях.
Очите му говорят: — Все по-близко,
е любовта. Зад облак я видях.
В косите ѝ блестят звезди, стотици,
по стъпките ѝ никне дъхав цвят,
дъждът разсипва сребърни искрици,
над болките, които в теб валят,
безсъниците – луди лунатици,
от светли думи ти изграждат свят.
В очите ми се вгледай! Там е дръзка
и гола е изгаряща от свян,
една луна и люляк мирис пръска...
Хвани мига! Живот неизживян,
крепи причинно-следствената връзка -
душа - сърце... И вятър с топла длан.
А болките ти? Зад гърба хвърли ги!
Подай ръка и си тръгни. Със стил...
Сред буря оцелелите авлиги,
обича до безсмъртие април.
Вземи си песента и две-три книги...
Светът е твой! Простил и не простил...
https://youtu.be/lHQEdK9x7mc?si=7VdA1WlVOaDwLFWg
© Надежда Ангелова All rights reserved.
