Apr 5, 2020, 9:37 AM

...и ако може без змия...Но в рая... 

  Poetry » Other
404 2 11

Отлита ми се някъде ,високо
например на Луната, ако може,
но пак избирам грешната посока -
от днешната, та в утрешната кожа.

 

Да взема само книга, нож и цвете,
да разсека въжето на бесило.
Но лепкав делник връзва ми ръцете,
часовник бие, глухо и унило.

 

И току - що прочетения вестник,
с парченца блян превръща се в ракета.
Луната позадрямала се стресна,
от звездна пита мед, жила в сърцето.

 

И книгата със страници протрити,
за две мечти ще ми разкаже края.
Заспива ми се нейде, сред звездите
и ако може без змия...Но в рая...

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Кате!
  • Поздравления за стиха ти, Наде!
  • Адът винаги си е бил на Земята, раят също, въпрос на възприятия...И обкръжение. Благодаря ви, приятели!
  • Поскитай като мен - в квантовата Земя.
    А, както казват хората - в Рая обстановката е хубава, в Ада компанията е по-добра...
  • И на Луната не може, Наде! След 13-ти май! Много ми хареса...
  • Късно е вече, Родене, адът е тук на Земята
  • Красе! Дени, гуш. Разсмя ме, Целувчице! Представих си я - с очилата на носа... Пепи! Знам, да тръгваме, Деа!
  • И на мен ми се отлита...🌹🌹🌹
  • "Спяща красавица" в ложе от звезди
    бленува своя принц, а яхнал еднорог
    към нея той лети, но как със маска
    и скафандър той да я свести?

    Поздрав!
  • Не може!- казала змията. Откъснала най-хубавата ябълка, отворила книгата на първа глава и зачакала.... 🥰
  • 😊
Random works
: ??:??