...и ако може без змия...Но в рая...
Отлита ми се някъде ,високо
например на Луната, ако може,
но пак избирам грешната посока -
от днешната, та в утрешната кожа.
Да взема само книга, нож и цвете,
да разсека въжето на бесило.
Но лепкав делник връзва ми ръцете,
часовник бие, глухо и унило.
И току - що прочетения вестник,
с парченца блян превръща се в ракета.
Луната позадрямала се стресна,
от звездна пита мед, жила в сърцето.
И книгата със страници протрити,
за две мечти ще ми разкаже края.
Заспива ми се нейде, сред звездите
и ако може без змия...Но в рая...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Много ми хареса...