И ако обич цял живот ти липсва...
Заспиват булевардите смълчани
и започва кучешки парад.
До контейнери разменят си закани,
по навик минувачите мълчат.
Нощта разтваря своето ветрило
от странни многоцветни светлини,
един след друг прозорците умират,
огнище от надеждите гори.
Пълна е с образи тъмата
и да ги почувстваш трябва само,
дори сред тях да няма ласка
или поне приятелското рамо.
Гробът е твоята заслужена люлка,
но Смъртта те търси само за любов.
С много късмет някога ще сте заедно
под студения изгарящ покров.
И ако обич цял живот ти липсва,
естествено е да я търсиш ти навред.
Над теб надсмива се поредният живот
и насаме оставаш с думи, ред по ред.
P.S. Бях посъветван в пощата от много уважаван от мен човек и литератор да публикувам самостоятелно стиха, който бях поставил за край на един разказ. Това и правя сега.
© Вили Тодоров All rights reserved.
