И ако обич цял живот ти липсва...

ВТ (Вили Тодоров)
620 2657

Dec 27, 2011, 11:24 PM

Poetry » Other

456 0 2

Заспиват булевардите смълчани

и започва кучешки парад.

До контейнери разменят си закани,

по навик минувачите мълчат.

Нощта разтваря своето ветрило

от странни многоцветни светлини,

един след друг прозорците умират,

огнище от надеждите гори.

Пълна е с образи тъмата

и да ги почувстваш трябва само,

дори сред тях да няма ласка

или поне приятелското рамо.

Гробът е твоята заслужена люлка,

но Смъртта те търси само за любов.

С много късмет някога ще сте заедно

под студения изгарящ покров.

И ако обич цял живот ти липсва,

естествено е да я търсиш ти навред.

Над теб надсмива се поредният живот

и насаме оставаш с думи, ред по ред.

P.S. Бях посъветван в пощата от много уважаван от мен човек и литератор да публикувам самостоятелно стиха, който бях поставил за край на един разказ. Това и правя сега.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ВТ (Вили Тодоров)

2011-12-28T22:23:52+02:00

Благодаря, Елена! Благодаря и на всички останали, които ме четат! Здраве и успехи през Новата година!
elenasim1 (Елeна)

2011-12-28T06:03:01+02:00

Много силен стих! Весело посрещане на Новата година, Вили!