Някой ден, ако е писано,
до входа на пазара, вляво,
и аз сергийка ще курдисам -
ще взема думи да продавам.
Аламинут ще заповтарям
и аз във общата гълчава:
"Най-евтиното на пазараа!
Мълчани думички. Мълчани!"
Може и да ръкомахам,
или дори да си тактувам.
Понеже ще изглеждам смахнат,
едва ли някой ще купува.
Ще се прибирам вечер кротко,
от подигравките прегърбен.
А непродадената стока
на гълъбите ще я хвърлям.
© Райчо Русев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
