И без да си художник
И нарисувай, ако имаш време,
контурите
на своята илюзия.
Очи ще има - бели хризантеми,
руменина по бузите.
Едната й ръка ще носи слънцето,
а другата
в юмруче път ще крие
и ще е боса по слани и угари.
Сърце сложи й!
Сложи я на стената на въздишките.
Седни на стола,
точно срещу нея.
Все пак ще бъде нещо върху нищото.
Ще те намери.
За да разбърка времето завинаги
с лиричния си глас
като вселена.
Преди Христа звездата й безименна
е сътворена.
И точно в оптимизма на пиянството,
когато се напие,
че я гледаш,
ще оживее топлата й сянка
като победа,
над тихото отричане и опита
да я оставиш
призрачна.
И в следващите свои сто живота
ще носи ризата ти.
