Лъчисто-озарени копринени вълни,
лунно-залезни мълчаливи
стоманени очи,
тихо е - подай ми ръка,
безкрайно е - танцува пенеста вода.
Красив си - пред мен изправен и блед,
извечен си - безмълвно мечтан силует.
Потъваш във вълните - при мене пак се връщаш,
извираш през очите - душата ми лист по лист откъсваш.
Обичам те - далечен, копнежен, желан,
обичам те - светлинен лик, икона и блян.
21.10.2015
© Teddy Daniel K. All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
