И дишам,и дишам...мига!
Как да опиша един Свят,
в който сълзите от студено безцветие
искрят в розово-пурпурен цвят?
Как да покажа, че страшната, черна нощ
е преддверие пред красотата на изгрева нов?
Как да дам светлината от радост,
лъч или феникс, прераждащ се,
но бе плът и зверска жадност?
И дори след торнадо от пламък,
дори след най-силния, вледеняващ ме дъжд...
Как да опиша усмивката само -
онази искрица в две виждащи капки роса?
Душата ми и на парцали се смее щастлива,
и ронят се звучни зрънца? Чуден глас!
Самодива, неопитомена от сивият скреж,
необгоряна от жаркия пепелен нож на живота – реален и земен.
А сърцето? Ех, то е огромна вселена без дъно,
в което препълнен вълнува се вулкан от любов.
Защо е така?! Отдавна забравих за тази дилема...
Така е... Родих се! Пораснах! И смелостта
ме направи човечна и мека,
по жилава и от прясната глина
по тая чудна, вечно скърбяща земя.
Скалата протича, водата на камък се спича,
но въпреки цялата жлъч на Света,
все още се смея на живота,
и мисли прекрасни притичват в ума.
И дишам, и дишам...мига!
© И.К. All rights reserved.
