И дишам,и дишам...мига!
Как да опиша един Свят,
в който сълзите от студено безцветие
искрят в розово-пурпурен цвят?
Как да покажа, че страшната, черна нощ
е преддверие пред красотата на изгрева нов?
Как да дам светлината от радост,
лъч или феникс, прераждащ се,
но бе плът и зверска жадност?
И дори след торнадо от пламък,
дори след най-силния, вледеняващ ме дъжд...
Как да опиша усмивката само -
онази искрица в две виждащи капки роса?
Душата ми и на парцали се смее щастлива,
и ронят се звучни зрънца? Чуден глас!
Самодива, неопитомена от сивият скреж,
необгоряна от жаркия пепелен нож на живота – реален и земен.
А сърцето? Ех, то е огромна вселена без дъно,
в което препълнен вълнува се вулкан от любов.
Защо е така?! Отдавна забравих за тази дилема...
Така е... Родих се! Пораснах! И смелостта
ме направи човечна и мека,
по жилава и от прясната глина
по тая чудна, вечно скърбяща земя.
Скалата протича, водата на камък се спича,
но въпреки цялата жлъч на Света,
все още се смея на живота,
и мисли прекрасни притичват в ума.
И дишам, и дишам...мига!
© И.К. All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря,Наде! Знам...
Красе!
Елка, въпреки всичко е най- хубаво наистина да се усмихваме, дори и през сълзи... Защото е живот. Благодаря ти!
Иван, хубаво е,че отдели от времето си и прочете.
Дочев и Румяна...Дано оптимизма да не ви напуска... Благодаря от сърце! -
Подишах оптимизъм с теб. Прекрасно е!
-
...“ и мисли прекрасни притичват в ума...“
Хареса ми! Поздравления! -
Харесва ми! След лошото – следва добро, както след тъмната нощ, идва ведро слънчево утро! Когато човек вярва в красотата на идващия ден - светли мисли го карат да вдишва с радост всеки миг от живота! Поздравления!
-
Да, усмихвай се на живота всеки ден! Хубаво е!
-
Като се радваш на момента и малките неща. Дишането със сигурност помага Хареса ми!
-
Ти...Знаеш!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Доче, благодаря ти,че ми върна глътка от твоя оптимизъм. Поздрави!