И додето годината нова пристъпва полека
И отвори се тихичко тежката порта небесна,
ангел ли го измоли, не зная, снега но сребрист
заваля, та душите ни чисти по детски да блеснат
и преди да отрони годината сетния лист,
с календара, часовника, болката в старата рана
буен огън да стъкнем - вините ни нека горят
и в сърцата ни само любов, и мечти да останат,
друг си нямаме... Този е нашият, старият свят.
И додето годината нова пристъпва полека
и с невинност, и обич, с прегръдка скръбта ни теши
направете пъртина – човекът да срещне човека
отпуснете на воля крилатите свои души...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
