И дяволите плачат
Сутрин рано мирише на любов,
ден прекрасен, чист и нов.
Гледат ме прекрасни две очи
и до болка любовта в тях личи.
Момче, ти си най-прекрасен блян
от никоя друга несъзрян.
Пъстър като тиха есен
не човек, а рай небесен.
Ти си дом, ти си и закрила,
ти си прегръдката най- мила.
В пустиня си оазис с вода студена,
пълна с тайни вълшебна вселена.
Мислиш ти, че си обикновен,
но твоят ум е явно замъглен.
И дяволите плачат знай,
за този уханен рай.
© Айше Али All rights reserved.
