И е сълзица
И е бяло, до болка е бяло.
Как прилича на детство, на снежен човек.
Там, във времето, дето е спряло
и оглежда навярно безкрайно за теб.
И е тихо, до болка е тихо.
Как прилича на плач, остаряла асма
и се мъчи, като мене да вика,
а не може – тя толкова, много сама.
И е мъчно, до болка е мъчно.
Как прилича на рани от стъпки по път.
И навярно била съм и сръчна,
днес ги връзвам, а все кървят, все кървят.
И е студено, до болка студено.
Как прилича на голата стая без ключ.
И мълчи, и в очите боде ме.
Ослепяла съм, мамо, гласа ти дочух.
И е спомен, до болка си спомням.
Как прилича на зима, снежинки, шейна.
Как да стана сълзица отронена
изтърколена там, по студена страна...
© Ани Монева All rights reserved.
