И гледам ги – паун са до пауна
На бога Янус копия двулики,
надскачат сянката си... Спри, човеко!
Животът ни измерен е до миг и
от гроба не ще стигнеш по-далеко.
И гледам ги – паун са до пауна,
отвън блестящи, вътре – тлен и гнило.
И всеки от съдбата е целунат,
изписва литри слюнка и мастило.
Поклоните гръбнака изкривяват,
най- много лицемерният се кръсти,
за глупавата, ефимерна слава,
въртят се – кухи пумпали чевръсти...
Доволно този век им се усмихва,
такова "ято" нему е потребно,
а любовта в стиха ми плаща с лихва,
душите им – продадени на дребно...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
