Oct 28, 2009, 5:31 PM

И като Ботев

1.2K 0 5

И като Ботев ще вървя,

по пътя си със мойта цел,

 ще вярвам, че е идеална

и реалността е някъде наблизо.

 

И като Ботев ще се боря,

 сама, обречена на самота,

а може и да срещна пък приятел,

с който да се водим за ръка.

 

 И като Ботев силно ще любя и мразя,

 това, което в душата стои,

 ще се моля за хората

 някой ден светът да се промени.

 

 И като Ботев ще искам справедливост,

 да живеем всички в едно,

 заедно да бъдем народ,

в който да няма завист, да няма и зло.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маги Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Е,наистина може и да не е идеалния стих,но никой не е съвършен,нали така? Защо да нямаш право да възпяваш един велик човек,пример за подражание? :О А за самия стих...дано светът да се промени,че здраво сме я закъсали! Поздрави
  • Дано го постигнеш!
  • Ако беше мой стих,нямаше да го пусна.
    С няколко замаха на "гумата,"щях да го оправя, та да заприлича на нещо,което да се хареса.На мен не ми допадна.
    Чети,пиши... и дано се получи по-нататък!
  • Дано го постигнеш!
  • доста самонадеяно използваш името на Ботев. то изисква нещо много повече.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...