Dec 27, 2015, 12:10 PM  

И клоните заплакаха скреж

  Poetry » Love
844 1 2

Настигам те и ти изчезваш.

Аз сякаш тичам през вода,

потъвам, падам и се давя…

И пак се раждам. В свобода.

 

Да те докосна се протягам,

По пръстите ми - капки дъжд.

Побягвам аз. И ти побягваш.

И двамата се гоним. В кръг.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...