И когато болката вали...
Всяка нощ валят порои
и със мъка пълнят езера,
и потоци правят пъргави завои,
но пресъхват щом настъпи първата зора.
Сутрин слънцето огрява
моретата във тъжните очи,
но утрото не носи им забрава,
реките пълнят се отново след сетните лъчи.
Грозни, тъмни са водите,
щом там плуват кораби-сълзи.
Мрачно пеят и вълните,
щом напомнят за изгубени мечти.
Дъждът е черна, мътна тиня
и когато той се рони, пагубно боли.
А очите сутрин са пустиня,
като че ли не сълзи, а парещ пясък там вали.
© Преси All rights reserved.
