И когато е тъмно тихото...
Ще се боря със тебе, Господи!
Не така се обича.
Лицемерно. И подло е
като черна поличба.
Ако исках да гоня Дявола,
можех да го направя.
И когато крещя по вятъра -
измълчавам останалото.
Чужди раждам твоите стихове.
Трудни рими намирам.
Но когато е тъмно тихото,
са ми бели баирите.
Може да съм убила някого
с твоето безразличие.
Затова за живот не ставам,
а Смъртта не ме иска.
Не така се обича, Господи!
(на кого ли приказвам?)
Вярата е единствен повод
от любов да те мразя.
2006
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
