И кой каквото и да ти говори
Последваш ли ме – гледай да не видя,
бъди ми сянка. Вятър ми бъди.
Понякога горча, като обида,
понякога съм тази – отпреди.
Последваш ли ме – пътят ми е трънен,
издрани са ми голите бедра
Да ме облича някой там се пъне...
Последната ми риза се съдра.
Последваш ли ме – гледай да си този,
на аутодафето подал ръка.
Не обещавам ни звезди, ни рози,
лъжата няма как да изрека.
Последваш ли ме – канари, понори,
това те чака. Аз вървя без път...
И кой каквото и да ти говори,
раздялата съвсем не значи смърт.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
