И мени мъ ухапъ щъркелъ
Аман ут сириозни рабути.
Шъ пишъ вечи прустутия.
И мени мъ ухапъ щъркелъ.
Пък инъчи ни бях ут тия.
Макър да съм утскору в селуту.
Пучти съ вечи ашлъдисъх.
Е ощи ни заповням хорътъ,
амъ при кметя съ разписъх.
Сига надявъм се нъ жителству.
Нъ жителству и нъ квартиръ.
Чи де шъ си държъ дубитъкъ.
(Аку тъкъв ми съ намиръ).
И рабутъ шъ търся някаквъ.
Да ям, чи можи да заслабнъ.
Във кръчматъ на „Пипирудити"
май убещахъ да мъ грабнът.
Аку ни стани там?! Ни зная.
Шъ съ упитъм в кабеларкътъ.
С два пръста пиша на кумпютъра.
Шъ съ цаня за сикритаркъ.
Яз ставъм и зъ говурителкъ,
макър, че съ ми редки зъбити.
Затуй шъ казвъм нувинити
при изгрев слънци саму в събутъ.
Когату всички махмурлясали
ни шъ мъ виждът ощи сънени.
А пъ кугату съ разсънят
яз нувинити шъ съм сгъналъ.
Аку и там ни мъ угрее,
каквъ ли рабутъ дъ хванъ?
У-у щукна ми идна идейъ.
Шъ си напрая селскъ баня.
Иднъ баракъ шъ ми трябвъ,
два-три бакъръ и кориту,
сапун, пишкири и налъми.
И сички булки шъ съ мити.
Дочух, че имъ предлужение
за туй - червените финери де.
Аку най-посли съ приеми,
то мойтъ баня шъ й ришение.
Искъм снизхуждение за мойто стихотвурение.
Вашъ буля Въца
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
