И на тебе, Ивано, хортувам…
Ех, Ивано, Ивано…
Ивано, моме, хубава…
Хубава, още писана,
Писана, още галена,
Галена, още славена…
Защо, моме, кандиса
войвода да ми се главиш,
снежано лице да въсиш,
погледи черни да мяташ
и хорски хатъри да късаш?
Ех, Ивано, Ивано…
На тебе, моме, хортувам,
хортувам, още казувам -
мома за любов е родена,
кат слънце с усмивка да грее,
с чуден глас, меден, да пее.
И на тебе, Ивано, приляга
в ръце си бели, Ивано,
свидна рожба да къташ,
до сърце да я пригаляш
и нежно да и припяваш
русалкини песни омайни.
И на рани зори, Ивано,
вместо глави посечени –
от тебе, моме, войводко,
и с пушка сърца стреляни,
изпрати сребърен месечко,
посрещни слънце засмеяно,
па разпей пилета кротко.
И на тебе, моме, Ивано,
тогаз щат да ти дойдат,
не клетви черни мълчани
и омразни думи потайни,
а тогаз щат дойдат, Ивано,
от хората, още от Бога,
благост и обич безкрайни,
и песни во веки пеяни.
Ех, Ивано, Ивано…
© Елена Гоцева All rights reserved.
