И на времето срока изтича
"Грозно" е дума, всъщност красива,
облечеш ли я в пошлост, кич и разкош...
Е, малко си пàри и е леко бодлива,
но нали все пак не виждаш слънцето в нощ?!...
Сакат, а да тича, е някак жестоко,
а защо се надбягва сам в маратон?!
Светец, хем възвишен, а затънал дълбоко,
как да потърси в рая подслон?!...
Нелепо обърна се някак светът ни,
звездите отдолу, а пръст е над нас...
Сол се изсипва в отворени рани,
ангели пеят красиво, без глас...
И плаче там нейде скитникът бос,
че имаше някога едничка посока,
събуди се после в картонен "разкош",
открил, че изтича и на времето срока...
© Десислава Танева All rights reserved.
