"Грозно" е дума, всъщност красива,

облечеш ли я в пошлост, кич и разкош...

Е, малко си пàри и е леко бодлива,

но нали все пак не виждаш слънцето в нощ?!...

Сакат, а да тича, е някак жестоко,

а защо се надбягва сам в маратон?!

Светец, хем възвишен, а затънал дълбоко,

как да потърси в рая подслон?!...

Нелепо обърна се някак светът ни,

звездите отдолу, а пръст е над нас...

Сол се изсипва в отворени рани,

ангели пеят красиво, без глас...

И плаче там нейде скитникът бос,

че имаше някога едничка посока,

събуди се после в картонен "разкош",

открил, че изтича и на времето срока...