И не вярвам в смъртта
Като носих водата и хляба замесвах,
като бавно и тихичко в църквата влизах,
като гледах към Бога с поредната честност -
знам, разбираха мъртвите, но не можеха живите.
Като влачих си кръста по усойни пътеки,
като с леката длан черна птица помилвах,
като дишах в най-тясната кожа на всеки -
знам, че виждаха мъртвите, но не виждаха живите.
Като виках неволята и отпращах я лесно,
като пеех на бурите, а да плача отвикнах,
като шепнех на болката, та съвсем да се стресне-
всичко чуваха мъртвите, но не чуваха живите.
И не вярвам в смъртта като явна причина-
щом плътта си отиде, че душа ще изстине.
Ще посея череша, но без кръв и костилка
и без червей в душата, за безплътните живи.
