И няма ден, и няма нощ
И няма ден, и няма нощ
И няма ден, и няма нощ в затвора
на моята осъдена душа.
Не ще се трудя прошка да измоля –
аз толкова обичам да греша.
С цигарата – най-вярната любима,
и тази нощ леглото ще делим.
По устните ми влажни ще премине
подобно ласка пушечният дим.
И този път наместо страстен огън
тя взора ми за миг ще замъгли,
но друга да обичам аз не мога.
Харесва ми върхът ù как гори
подобно малка коледна звездица,
начело на зелената елха.
Как нежно отразява се в очите
таз златна, чародейна светлина.
Харесва ми как тихо ме обгръща,
щом падне мрак в мансардата. Сатен
не би така ръцете ми загръщал,
димът тъй както нощем гали мен.
Но няма ден, и няма нощ в затвора
на моята осъдена душа.
Не ще се трудя прошка да измоля –
аз толкова обичам да греша.
© Яна All rights reserved.
