Свещта догаря. Птичи крясък
се гмурва с мислите в нощта.
Един бял лист, уви, прашасал.
Две чаши, не с ром... С тишина.
И няма болка. Просто мракът,
проронва нещо. В миг сълзи,
издайнически се промъкват,
проблясват смело. В две очи,
оглежда се без грим Животът,
по-малко сбръчкан, по-узрял,
пак щял да изкачи Голготата,
но вече... с подходящ товар. ...