И отново е нощ.
И отново е нощ
Намигване към Надежда
И отново е нощ... Стелят покрив мъглите.
Тротоарите мокри изпод стъпките скитат.
Всички котки на тъмно са само черни и сиви.
Капят капки по стръмното над листа мълчаливи.
И отново е нощ... Облак скрил е звездите.
Свети мокър неон над витрини преситени.
Всеки дом зад перде своите тайни е скътал.
Тишината плете покривало за сънища.
И отново е нощ… Телефонът немее.
Неизпратен въпрос вятър в клони люлее.
Неудобни врати тъмнината разтваря
и познати черти страховете изгарят…
И отново е нощ... Кратко крехко мълчание.
Будно време за прошка (или за разкаяние).
Тракат бавно клавишите, сипят есенни думички.
Може би, някакво стихче все пак ще се получи.
© Дочка Василева All rights reserved.
