дакота (Дакота)
152 364
Apr 29, 2007, 3:06 AM

и пак ... 

  Poetry
1014 0 16

В светлината на луната,
под звуците на вятъра,
върху пръстта по земята -
разсипани са
чувствата
на празнотата.
По следите им скитам,
прегърнала болката
и няма кой да попитам -
дали не
бъркам посоката.

Имам нужда да пазя
останалото от спомена,
но ще се опитам да сляза
до дъното
на умората.
Ще съблека всички чувства,
ще се влея в реката,
разголена ще се разпръсна -
докато
ме изпие водата.
И пак... ще те чакам...

© Дакота All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??