В светлината на луната,
под звуците на вятъра,
върху пръстта по земята -
разсипани са
чувствата
на празнотата.
По следите им скитам,
прегърнала болката
и няма кой да попитам -
дали не
бъркам посоката.
Имам нужда да пазя
останалото от спомена,
но ще се опитам да сляза
до дъното
на умората.
Ще съблека всички чувства,
ще се влея в реката,
разголена ще се разпръсна -
докато
ме изпие водата.
И пак... ще те чакам...
© Дакота All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
