И появи се ти…
Такава съм си аз, с идеи и идеали,
понякога старомодна и затворена.
Спомените в мен са, имам и мечти,
понякога съм свободна и отворена.
Понякога романтична и безгрижна.
понякога съм тиха, понякога шумна,
понякога тъжна и неразбрана,
понякога самотна и разочарована.
Понякога съм усмихната, щастлива,
и с разтворени ръце прегръщам света.
Понякога съм свикнала с рутината,
понякога неизвестното преследвам.
Понякога съм вятър, понякога огън,
понякога звезди, понякога лъчи.
Такава съм си аз, в своето вглъбена,
но и частица, разпръсната във въздуха.
Понякога ослепявам, понякога проглеждам
понякога съм ранима, понякога несломима.
Злото настъпило света ме фрустрира,
но навъпреки добро аз отново ще правя.
Понякога съм страхлива, понякога смела,
понякога не излизам от черупката,
понякога никой не ме разбира
понякога сама съм сред хората.
И появи се ти, така от нищото
и светът ми преобърна надолу с главата.
Земята под краката ми разтресе,
и само с поглед сърцето ми отнесе.
И появи се ти, и без да ме променяш,
промени всичко, счупи всички калъпи.
Северът вече е юг, но аз съм си същата.
Загубих се, но в теб се открих отново.
И появи се ти, и съм толкова щастлива
и точно така си представях любовта.
Щастието да не мога да си представя,
времето да не стига, думите да са излишни.
И появи се ти, и свят пъстър нарисува,
и направи дъгата жива, пълноцветна.
Такава съм и аз, до лудост емоционална,
но себе си съм в теб, и чувствам се цяла.
Кой би могъл да разбере живота?-
Просто е, и толкова прекрасно.
Ти ли, поете, написа съдбата?
С теб избирам да съм всеки ден,
влюбих се волно или неволно,
и какво да се прави? Начин няма.
© Лили Вълчева All rights reserved.
