... И ражда се животът
Кипи си животът във тоз свят голям,стиснал в шепата си радост и неволи,а горе скитат, като в стар таван,мишоците, наречени велможи!
Луната жълта, като медената питатъркулната. Къде ли ще се спре?Къде ще отведе десетките, стотици...но... те за нас не дават пет пари?
А долу там, край къщите, на двора,минава си животът подреден.Разцепени са трудовите хораи всеки в собствен свят е обграден!.................... И ражда се животът ден след дени утрото смълчано ги поглежда.Посява багри в тъжния рефрени пак със глътка нежност ги зарежда!
Луната жълта, като медената питатъркулната. Къде ли ще се спре?Къде ще отведе десетките, стотици...но... те за нас не дават пет пари?
А долу там, край къщите, на двора,минава си животът подреден.Разцепени са трудовите хораи всеки в собствен свят е обграден!.................... И ражда се животът ден след дени утрото смълчано ги поглежда.Посява багри в тъжния рефрени пак със глътка нежност ги зарежда!
© Анета All rights reserved.
