"Из речника на вятъра"
Виктория Баръмова
Когато вятърът засрича
слова по цветната хартия,
с мъгливо цвете се закичи
и гневно пак проточи шия,
когато пише запетаи
по редовете на небето
и гатанките му нетрайни
във звездния килим засветят,
тогава, може би, два стиха
ще ти прошепна премаляла.
В съня ти кротко ще притихна.
И... ще помахам на раздяла.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
