И само миг
е нужен
на земята,
за да си отново
чистият и святият.
Да бъдеш лъч,
да бъдеш песен,
от дете изпята.
Да си невидимият,
дето цвете подарява
на съдбата,
а тя му се усмихва -
споделена.
Мирна и честита,
като ръка в тревата.
Тревата у дома
и на земята.
Само миг е нужен,
за да си отново
чистият и святият.
© Кирилка Пачева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
